Тъжна Песен

Беше сутрин, потънала във мрак...
А ти стоеше до вратата, с глас студен,
изнемощял, процепи бавно тишината...

Аз бях едва тринадесет годишен,
но още помня твоите слова, когато
каза остави ме... остави ме да умра.

И какво от това че съм с дълга коса?
И аз имам Сърце, и пред никoй не мисля,
да скланям глава, за някакво мазно...
Добре!